Обичам да пиша! Да пиша е спасение, любов, ген и всичко.

Обичам тишината, като тя не е равносилна на самота. Тя е пълна с вдъхновение.

Обичам да отварям прозорчета, през които да надничам извън сферата на комфорта си.

Обичам класиката и винаги посягам към някой класически роман, когато имам въпроси без отговори. Обичам Стайнбек, но и Йовков. Вълнува ме Превер, но заспивам със стиховете на Веселин Ханчев в ума си.

Обичам Рембранд, където сянката се гони със светлината, но обичам и Златю Бояджиев, който започва да рисува с лявата си ръка, когато се парализира дясната му и продължава да създава шедьоври.

Обичам да слушам как плаче цигулка.

И още … Обичам синьото. За мен синьото клони към безкрайност, там където се слива морето с небето, небето с вселената, очите с тъгата и радостта. Моите очи!

Аз съм разказвач на истории, които ще хванат сърцето ти, ще влязат в мислите ти и ще те накарат да мечтаеш. Ако искаш да пътуваш, просто надникни в моя свят и аз ще те отведа в някоя далечна страна с море и коралов пясък. Ако ти липсва любов, аз ще ти разкажа най-красивата любовна история, която да докосне сърцето ти така, сякаш ти си я преживял. Аз няма да ти давам съвети и да те уча как да живееш. Просто ще ти разказвам, защото смятам, че добрата история в една книга е диалог. Тя говори, душата отговаря. Ако си самотен, тя те прегръща и изпълва пространството около теб с образи, дух и уют. Добрата книга е добър разказвач, който ще извади от теб и най-скритата емоция. Добрата книга е приятел, превръща се в път, посока, може да те промени. Разлиствайки я, може да откриеш себе си.

Никога не съм обичала сухите биографии, в които цифрите и датите доминират. Душата не може да се затвори в тясното им пространство. Живея с убеждението, че стъкларията на лампата не е толкова важна. Важно е пламъчето вътре. Ние сме светлината вътре в нас, нашите мисли, нашата душа. Затова нека се погрижим там да е светло и чисто.